Съмнението ми или сляпото ми следване?

Добротворството да е с Теб, Скъпи читателю! Искрено се надявам , че това което споделям ще Ви помогне да откриете нещо полезно за себе си.

Добър да е отвореният Ви към съмнения живот!

Благодаря Ви, за съмнението, което подтиква търсенията ни!

Вашият въпрос е важен за мен, оцеляването ми и радостта от сутрешното ми събуждане.

Ние сме плод на двама родители. Слушаме, изпълняваме, но порастваме и ни предстои избор в реализацията.

Получих знания, слушах препоръките им, но вътрешно се бунтувах и се съмнявах в точната им преценка за мен.

Нямах опит, приятна ми бе сигурността и закрилата, но губех ориентир.

Седнах, споделих и получих отказ. Станах и се отдалечих на 160км..
Бе трудно, но започнах подреждането на пъзела с много грешки и разочарования.

Отдадох се на математиката, като бягство, литературата бе достъпна за живота на математиците от древността до днес.

Постоянно се появяваше техния въпрос- “…може да има и друго решение, което ни е завещал Питагор?”.

Спазвах техните търсения:

1. Даденото -пълно ли е?
2. Търсеното от мен- ясно ли ми е?
3. Формулите- достатъчни ли ми са, а има ли и друга информация, за да стане формула?

Дали, гореизложеното, може да се включи към темата съмнение, нямам представа, може и да не съм в темата? Задрасках сляпото подражание и следване, което да не е преминало през ръцете ми или да не съм го вкусил.

Постепенно се избистри пътя ми към ползата от природо- съобразността.

Така и стигнах до вглеждане в предлагащият решение.
Кой или Коя?

Всичко в прогреса ни или във войните е тръгнало от конкретна личност, не е дошло от никъде, нали?

Бавно и внимателно подходих към дъщерите си- опитай, провери, вкуси, виж, а после избереш ли, следвай стриктно, докато стигнеш? До преграда, която да анализираш, може да прескочиш? Може да заобиколиш, но и смело да се върнеш, а не винаги с главата напред, щом си решила.

Доволен съм от този труден урок, защото ме дариха с четири внука и желана от тях професия.

Приятен и добротворен в рискуванията Ви!